Saturday 14 July 2007

Lest we forget how fragile we are

'There are so many fragile things, after all. People break so easily, and so do dreams and hearts.'

Да си представим една невиждана страна... Тя започва със странна порта, на която виси дяволче за чукало (не го пипай – ще отхапе пръстите ти). И после, отвъд портата, светът е единодушна халюцинация, в която всички спят, но сънищата са наистина – объркани или магични, настръхващи или красиви. Мракът прелива в светлина, светлината в мрак, а сенките са постоянни жители. В тази страна легенди и прашасали истории се случват като у дома си. Там страхът и смехът са през една врата, съседстват си с момчета-призраци, момичета-поеми, маскирани митове и всички странници на земята. Това място танцува по пределите на въображението и колкото по-гъвкави са те – толкова повече цветовете се насищат и потръпването се засилва. Място, което човек добре познава, но не може да си спомни. Защото там, където то се намира – някъде по измамната граница между заспиването и събуждането – спомените се размиват и образите губят очертание. Между заспиването и събуждането ли? Всъщност не – между мислите и пръстите на един човек. Нийл Геймън. Страната се казва “Fragile things” и е устроена като сборник разкази. Какъв човек! Каква страна!
Та...ако се случи някой да се събуди в новото магично творение на Нийл Геймън - Октомври тъкмо сяда на председателското място пред огнището, около което останалите единадесет месеца топлят длани и чакат реда си да разкажат своята история... Или не! Може би това не са гласовете на дванадесетте чеда на годината, ами са петимата епикурейци, които са опитвали всичко на тоя свят с изключение на Слънчевата птица, която живее в Слънчев град и се лови само в Слънчев ден (Sunday). Или не, не! Това е Шехерезада, която реди думите в главата си, за да си купи още един ден живот...Всъщност няма значение, защото абсолютно всичко е възможно. Та ако се случи човек там, независимо чий магичен глас го води, ще пропътува странни пътища. Препоръчително е всичко да бъде приемано по английски – с достойна невъзмутимост. А какво има по пътя:
В първата спирка логичният и подреден свят на Шерлок Холмс се разсипва в мистерия и пълна липса на приемливо обяснение. Или както е казал творецът – Сър Артър Конан Дойл среща Х.П. Лавкрафт и се ражда свръхестествена детективска история във Викторианска Англия.

В къщата без име, в нощта на всички нощи, под зоркия поглед на портрета от стената, събитията са извън контрол. Един измъчен писател иска да пише за истинския живот, но изпод перото излизат забранени булки, безлики робове и дуели със шпаги. Но май дуелите се случват наистина...Измислицата се оплита с действителността, разграничаването им е невъзможно – разкошна пародия, отвъд човешките възможности за разбиране.
После, някъде по пътищата около Ню Орлиънс се случва история за зомбита и за изгубила значението си човешка идентичност. За живите мъртви се говори с академичен тон, а дефиницията – they are the bodies without souls – е поразително близо до истината за живота на героя.
Междувременно се играе представление от Комедия Дел’арте, вероятно трибют към големия Харлан Елисън. (В Комедия Дел’арте героите се отклоняват от предварително начертания “сценарий” всеки път, когато са увлечени от моментно вдъхновение. Неспирно импровизиране, което прави всяко представление различно от което и да е друго.) А в центъра е Арлекин – облечен в дрипи, с мека шапка и шутовска тояга. Противоречивият любимец на жанра, който се появява и изчезва на прескоци, и позволява да откриеш в него каквото поиска въображението – жестокост, любов, магия...
По натам един обикновен човек се събужда върху малка локва действителност, покрай която светът се изронва във вид на числа и букви, а непознат мъж заявява, че това е Матрицата (или нещо в този смисъл). И действителността се преобръща и повтаря. И действителността се преобръща и повтаря. И действителността ...Безконечно дежа ву.
Изумителното пътешествие продължава: С вече порасналата Сюзън от Нарния, която сънува смущаващи моменти от собствената си приказка; С цигански кралици, които се появяват и изчезват под сумрака на уличните лампи; С потискащата и мрачна среща на двама приятели, които едва се разпознават, заради промяна не към добро; С инструкции за момчета как да говорят с момичета на парти, особено ако това са момичетата от мечтите...или пък от кошмарите...Не, това са момичета-поеми, които не можеш да прочетеш , без поне мъничко да се промениш;
И още много откъси от въображението, точно толкова истински, но крехки и чупливи, колкото са и откъсите от реалността – хора, мечти, сърца. Не ги запомних всичките, защото нали там, на границата между съня и събуждането, спомените се размиват.
Необяснима книга. Може би малко разбъркана, но пък затова е изненадваща. Някъде леко скучнее, другаде е забавна или зловеща, но очертанията на поредното ново място никога не могат да бъдат предвидени. А на излизане от портата с дяволчето “истинският свят” изглежда по-пълен с невидим живот, отколкото хората са склонни да забелязват.
П.П. Ако на улицата срещнеш дребен, треперлив човечец със сивкаво лице, който удивително напомня на призрак, вероятно той е призрак. Strange things happen all the time.
По превода на Fragile things се работи. Ще се появи у нас при следващото преминаване на произволна звезда от Пегас над небесния меридиан. Може би.

3 comments:

Shannara said...

Прекрасно ревю на сборника, Джен! Благодаря ти за него.

hazel said...

И аз я прочетох сега. Определено не е сборник с разкази, вътре има и поезия, което ме изуми, има и нещо като новела (онова с Шадоу). Издание за фенове. Лично мен ме замисли за естеството на текстовете, които присъстват в едно книжно тяло, както и за разни други неща. Много "замисляща" книга.

Jen said...

Да, различни неща писани в различни времена. И си личи. Но пак е хубаво, все си е Геймън, по един или друг начин. А заглавията са ми едно от най-любимите неща.:)

Една от поемите много ми хареса:

...I'll tell the wind my name,
and no one else.
True madness takes or leaves us
in the wood
half-way through all our lives.
My skin will be my face now...